На 5 август се навършват 50 години от издаването на албума на Бийтълс „Revolver“ (1966) , записът, който бележи повратна точка в дискографията им, а за много меломани - най-забележителният от всички по отношение на креативността и експериментирането в кариерата им.
„Revolver“ представлява седмият студиен албум в дискографията на ливърпулския квартет, произведение, което може да се счита за революционно за времето си, създаващо нова визия за поп-рока на 60-те години и открояващо се като един от първите албуми на психеделичната ера , появила се през втората половина на 60-те години. Този албум демонстрира творческото търсене на „Великолепната четворка“ за нови звуци и композиции, отбелязвайки края на първия им артистичен етап.
Предишният им албум, „Rubber Soul“ (1965), предвещава тази нова артистична фаза, отбелязвайки скок напред в креативността и качеството, както и по-зрял подход към композициите им. Приблизително по това време британската група решава да се оттегли от концертите на живо, вярвайки, че е невъзможно да пренесат пълната звукова палитра от записите си на живо. Тези записи вече съдържат аранжименти за струнни квартети, духови инструменти, източни звуци и новаторски звукови ефекти.
Въпреки че „Revolver“ беше един от най-комерсиално успешните албуми на Бийтълс, това произведение се откроява както с качеството на съдържанието си, така и с разнообразието и хетерогенността на композициите си: с мощни примери за рок („Taxman“), безупречни балади („Here, There and Everywhere“, „For No One“), изключителни струнни аранжименти („Eleanor Rigby“), детски мелодии („Yellow Submarine“), щрихи на соул музиката („Good Day Sunshine“) и голям принос на психеделичната музика („I'm Only Sleeping“, „She Said She Said“, „Love You Too“)... За любителите на рока „Revolver“ несъмнено е един от основополагащите албуми в историята на музиката на всички времена.